Времето на забавен кадър в L’Appartamento by Artemest

Автор и снимки: Деси Лазарова

Всяка година по същото време през април Милано се превръща в притегателен център за творчеството в различните му форми и събира под космополитната си шапка всички любители на дизайна.

 

63-тото издание на международния Мебелен салон, който се провежда в изложбения център Ро Фиера беше организиран около основната тема „С мисъл за хората“ и изследваше тясната взаимовръзка между дизайна и неговия емоционален и философски отпечатък върху съвременното общество. Водещ акцент беше дългоочакваното биенале Euroluce, посветено на новостите при осветлението. Разбираемо, това е задължителна спирка в плана за няколкото дни в Милано, но далеч не единствената.

 

В сърцето на града е магията, която ни кара да попиваме, да помним, да консервираме моментите и да изпитаме пълната наслада, която дизайна може да поднесе.

 

Като част от Седмицата на дизайна в града, случваща се по същото време, са разпръснати безброй дизайн локации с вълнуващи изложби и инсталации. За една от тях, която имах щастието да включим в списъка си за деня с колегите – всички изложби е невъзможно да бъдат посетени, ще разкажа в по-долните редове.

 

Онлайн платформата за ненадминати образци на италианското майсторство и дизайн Artemest за трета година осъществява проекта си L’Appartamento, в който кани международно признати дизайнери да преобразят пространството на Palazzo Donizetti през своя светоглед. И те наистина превръщат това архитектурно бижу от 19ти век, което за пръв път отваря своите врати за широката публика, в спектакъл за сетивата.

Всяко от поканените студиа – 1508 London, Champalimaud Design, Meyer Davis, Nebras Aljoaib, Romanek Design Studio and Simone Haag, трансформира по едно помещение със специална селекция от мебели, осветление и декоративни елементи, всички префинени образци на италианския дизайн.

И наистина сградата заживява в контекста на разнообразни форми и цветове, поетично обединени в хомогенна картина на еклектична грандиозност.

Сюжетът се разгръща с емблематичното елипсовидно стълбище, увенчано с пълзящ силует от ковано желязо, което свързва трите етажа и повежда посетителския поглед към първото помещение – фоайето, преобразено от австралийския стилист Simone Haag, който поставя в центъра му голям полилей с флорални елементи, изработен от муранско стъкло. Допълнителни фокусни точки, върху които погледът се спира, са светлия овален диван в композиция с решетъчната структура на кафе масата от червено стъкло и светло зеленият бар-шкаф от алуминий.

Следващата стая, курирана от саудитския дизайнер Nebras Aljoaib поставя акцент върху жълтите и златни тонове със съвременен шезлонг и впечатляващо асиметрично бюро от бронз и евкалиптово дърво.

И сякаш тези две помещения са прелюдия към главната сцена в големия салон, в която Mayer Davis се възползва умело от извитата геометрия на стените с ниши и голямата овална фреска на тавана, за да позиционира централно извит диван с мраморна маса, фотьол с черни дълги пискюли, подови лампи във формата на пясъчен часовник, бронзови огледала и да ни нашепне, че в следващата стая ще усетим истинския ритъм на празника

Brigette Romanek проектира декадентска трапезария – истинско вдъхновение, в която ако останеш малко по-дълго сякаш можеш да чуеш смеха и шумните разговори, обсъждащи с любопитство нови проекти и екстравагантни желания.  Трапезарията е разигграна около монолитния травертинов силует на масата от две части “L’Armando”, върху която са уловени тънкоситите на етикета през сервизи и декорация със звезди, слънца, змии.

 

В контраст с по-светлото трапезарно пространство стаята за забавление след вечеря е изпълнена с произведения на изкуството на фона на плътни и тежки зелени завеси. Усещането е, че попадаш в изискан частен клуб, в който по-лековатият разговор от трапезарията се задълбочава и се допълва от езика на емоциите, които произведенията навяват.

Много голяма роля в трансформирането на двореца има и студиото Champalimaud Design, което има нелеката задача да преобрази две съседни помещения в спалня с кабинет и специална стая с тоалетка. Замисълът е техният интериор да бъде директна препратка към блясъка и разточителството на италианското кино от 60-те години – стена с богато орнаментирани огледала, бар-шкаф с формата на щраус, цветно стъкло, ръчно рисувани флорални тапети и балкон в ролята на кабинет, превърнат в кокетна градина.

На излизане, вече погълнати изцяло от интериора, през който преминахме с предмети от над 180 италинаски дизайнера, ни посрещнаха розови кичести цветове, преливащи от Porsche 911 Carrera 3.2 – игрива изненада, която ни изпраща усмихнати.

И в този момент си мисля, че цялата прецизна амалгама от  експресивни детайли, съчетаващи деликатно миналото и настоящето, създават пространство, в което движението на часовниковите стрелки няма значение – толкова силно е преживяването, толкова ярък е споменът!

Или поне до догодина!

Interiora.me – приятел на интериорния дизайн

Стани гост автор в блога на interiora.me. Пиши ни тук.

You cannot copy content of this page